stassnikoloff xperia xperience

"

Изток е тих и спокоен квартал. Има малки улички и хубави алейки. И пред блока ми има уличка и градинка. Но служителите на blizoo я превземат със страшна сила. Вече загубих бройката на автомобилите им, които и зиме, и лете се навират между храсти и дръвчета. Превземат тротоари, площадки, всичко що е в радиус 500 метра от офиса им. Спират пред самите входове, под балконите на хората. Малката уличка и малката градинка са заприличали на мега-задръстване в пиков час на Канала. Хората започнаха да надигат глас и преди да се обърнем към институциите ще разказваме за blizoo тук.

P.S. Като добавим факта, че всички тези служители идват на работа с личните си коли, които също са паркирани на това малко пространство, кошмарът става пълен. Ами да дойдат паяците?

"

"

Скоро един познат ми спомена, че негов близък охотно разказвал политически вицове. Дадох си сметка, че това звучи страшно. Изплаших се от категоризацията! Когато най-кратката хумористична форма получи такъв етикет, неминуемо се сещам за едни години назад. Макар да съм бил 10-годишен зеленчук, помня колко беше опасно да се говорят „такива неща”. Веднъж с майка ми пътувахме в някакъв автобус и аз съвсем по детски реших да демонстрирам какво съм научил днес. Попитах я с очакване да даде грешен отговор… „Мамо, знаеш ли какво е T.I.R?” Естествено, тя ми отговори, че това са онези големи камиони, които и в момента минават покрай нас. Представете си задоволството ми. Тя не знаеше, че абревиатурата има друго значение – Тошо Изнася Родината. Казано на всеослушание, това попари съседните 3 реда седалки. Всички се смутиха не от думите ми, а от това, че неволно се засмяха. За мен това е мил спомен. Както и друг, извън сферата на вицовете. На едно от редовните и дежурни посещения на Мавзолея. Мой съученик, гледайки бюста (това е паметник, а не цици) на Васил Коларов, погребан до Георги Димитров, разказваше на всички, че това е гробът на Тодор Живков (за справка – приликата между двамата наистина е поразителна). Учителката умря няколко пъти. Веднъж от смях и след това от притеснение. И ако имаше място до Коларов, със сигурност щеше да се разположи там. Разбира се, всички дребни инциденти свършваха само с мъмрене. Както е и днес. Но ти, представяш ли си, както казваше Камен Донев, един Хан Крум да мъмри? Трябва и бой. Хубав, здрав, възпитателен. Но в правилната посока… „Мамо, къде е татко” – попитало малкото червейче. „Отиде за риба” – отговорила майката. И това вече не е виц, а наченки на геноцид.

TBC

"

"Правителството оттегли решението си, с което дава право на Шеврон да добива шистов газ. Но само с технологията „фракинг”. Следва технологията „факинг”. Министър Трайков вече е предложил да се създаде комисия, която да проучи всички световни практики, за да може „в някакъв етап да бъде взето информирано решение”. Чудесно. Трябва ли да тълкувам тези думи като признание, че преди половин година е взето абсолютно неинформирано решение? И с това започва „факинг”-ът. Сега ще запушим устите на протестиращите, а в следващите 6 месеца ще намерим начин Шеврон да ни изчука хубаво с хидравличния чук, който днес формално забранихме. Ще цитираме една-две случки от далечна Пенсилвания и ще обещаем, че това никога няма да се случи в по-близката ни Добруджа, защото работим по конвенционалния метод, за който имаме не само разрешения, но и подкрепа на цялата будна обществена мисъл. Интересен е фактът, че според Американската администрация за енергийна информация, залежите на шистов газ ще обезпечат пълната независимост на САЩ в доставките на природен газ до 2030 г. А след това? Какво ще добивате, за да насмогнете на непрестанно растящия американски гъз? И ние ли да правим като вас? И какво общо има България, която винаги е била енергийно зависима, с тези нови трендове за самозадоволяване на енергийните си нужди? Малка България винаги е била аграрна страна, която не иска да погледне с очите си какво има на Земята, а рови дълбоко под нея. И приказките ни във фолклора са свързани с „долната земя”, и действителността ни тегли натам. На 5 хил. метра под земята е имагинерният газ, а само на няколко сантиметра (метра) са корените на всички благини, които ще ни хранят стотици години. И все така ще ни карат охотно да изпускаме газове. А това е знак на дълбоката ни благодарност или тотално изкоренената ни представа за правилно и грешно."